За Халвата

История
Халвата от тук до края на света

Халвата е сладкарско изделие, което произлиза от Индия и Централна Азия и е познато в цял свят. Името й произлиза от арабското - حلوى , ḥalwā, което означава „десерт“ или „сладък”. Според някои сведения, тя се е появила през V век, според други това е станало малко по-късно, но е сигурно, че през VII век вече е била позната на мнозина. Твърде обширната география на халвата е причина за многобройните регионални варианти, които могат да се срещнат . Основно може да се раздели на два вида според това дали е с тахан (сусамов или друг) или с брашно. Познатата и използвана до днес дума halwa (халва) е навлязла в английският език, някъде през периода между 1840-1850. Класическа за Турция, Полша и някои страни от Близкия изток се смята сусамовата тахан халва, която се предлага с различни ядки – бадеми, орехи, шамфъстък, кедрови ядки и др. Интересен вариант е и пишмане халва или извстна още като халва на конци. В Албания и Македония много популярни са шоколадовата халва /црна алва/ и грис халва /алва од гриз/. В Индия и Пакистан предпочитани са халвите от пшеничен грис или оризово брашно, подправени с пъпеш, кокос, ананас или с различни ядки. Обичан и често предлаган местен специалитет там е и халвата от моркови. В Израел на почит е класическата тахан халва не само заради примамливия вкус, но и поради факта, че в съдържанието й не фигурират млечни и месни съставки. В страните като Ливан, Сирия, Йордания, Ирак и Палестина са типични тахановите халви, подправени с шамфъстък, бадеми, шоколад или с друго. Има още най-разнообразни варианти на този продукт от Аржентина и Бразилия до Шри Ланка и от Русия до Малта.

В миналото правенето на халва в България се е считало за занаят. През средата на 60-те години в ламаринена кутия с надпис “20 години Народна власт” това класическо сладкарско изделие започва да се предлага и на по-голям пазар. В днешно време се произвежда на много повече места и е достъпен продукт за всички региони на страната. Традиционна за българската трапеза си остава слънчогледовата тахан халва, чиято консумация нараства по време на пости.

Как се прави?
И миризмата трябва да бъде вкусна…

Както всяко лакомство и халвата има своя майсторлък – хубавата халва, трябва да се къса се на конци и да се топи в устата. Технологията на правене не е сложна, макар че има тънкости, които производителите ревниво пазят като най-скъпоценен капитал. Класическата халва се прави от сусамов тахан, в България съответно слънчогледов тахан, захар и други суровини, между които е и чувенът. Към горещ и гъст захарен сироп се добавя тахан и други съставки, бърка се до получаване на желаната консистенция, след което халвата се разлива във форми и се оставя да изстине. Таханът представлява чисто смляно семе и съответно е основната суровина. В зависимост от вида на маслодайните ядки използвани тук са сусамовия, слънчогледовия и фъстъчения тахан. Цветът на халвата, това дали е по-тъмна или съответно по-светла, зависи от степента на очистване на семената от тяхната обвивка (шлюпка).

Този продукт се нарежда на едно от първите места по калоричност и се приближава до шоколада, но го превъзхожда по съдържание на белтъчни вещества. Таханът е богат е на витамини B1, B2, B6 и калций и има благоприятно действие за стомашно-чревния тракт. Това древно лакомство, което е задължителна част от детството и до днешни дни има позитивен образ в съзнанието на хората и остава харесван и търсен десерт.

Обичаи
Едно от най-хубавите неща отнасящи се за халвата е, че в много страни този продукт е свързан с местни празници и обичаи. В Северна Индия и Пакистан традиционно се консумира халва по време на месните фестивали, на Дивали /индуски празник, равносилен на християнската Коледа/, Холи /фестивал на цветовете/ и т.н. В България празникът, с който се свързва халвата е Сирни Заговезни (Поклади) или Прощалната неделя е православен празник с променлива дата, която винаги е седем седмици преди Великден.На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си за да изпълнят с мир и любов сърцата си. Също така от тази дата се поставя началото на Великия Пост, чиято продължителност е 40 дни . Характерен обичай е запалване и прескачане на празнични огньове, около които се играят хора и се пеят песни (затова празникът се нарича и Поклади). Още много популярен е и обичаят с хвърляне на огнени стрели (известни и като бутарници). В домът - едно твърдо сварено яйце или бяла халва се връзва с червен конец и с дълга пръчка се мята към всички, които съответно се опитват да го захапят. Този обичай се нарича “хамкане”. Смята се, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през годината.
На Сирни Заговезни семейството се събира на празнична вечеря, на която всеки иска прошка от другия за грешките или обидите през годината. По-младите целуват ръка на по-възрастните и се обръщат към тях с думите „Прости”, а отговорът е „Простено да ти е”. Типично за това време на годината се произвежда бяла твърда халва, известна още като заговезна халва.